Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2015 00:55 - Докосвай ме...
Автор: starforlife Категория: Лични дневници   
Прочетен: 865 Коментари: 2 Гласове:
33

Последна промяна: 28.05 15:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

"Моля те - Докосвай ме!
Докосвай ме нежно.
По гърба ме докосвай!
И зад ушето (знаеш, че обичам). Също и под брадичката.
Докосвай ме! Моля те!
Цял ден те чаках да се върнеш и копнеех за твоите ласки.
Представях си как се прибираш и първата ти работа е да ме потърсиш. Това много харесвам в теб! Това, че първо се оглеждаш за мен, викаш ме гальовно по име и дори да си много гладен – най-напред ще ме прегърнеш и… ще ме погалиш.

Не зная дали го правиш заради мен или заради самият себе си, но това ми харесва.
Харесва ми да се сгуша в скута ти и да се отдам гальовно на ласките ти.
Моля те! – Докосвай ме! – Винаги!
Аз винаги ще те посрещам когато се връщаш. И никога няма да те питам къде беше или защо закъсня. Ще се сгушвам гальовно на гърдите ти и ще се отдавам на твоите ласки.
Винаги.
Понякога ти си умислен и угрижен, но никога не ме забравяш.
Никога не очакваш от мен аз да съм се погрижила за вечерята, а първата ти работа като се върнеш, след като ме заговориш и погалиш, е да приготвиш вечерята.
През това време аз стоя на стола в кухнята и те наблюдавам.
Понякога дори сядам на плота, отдясно, до мивката, и с интерес наблюдавам как миеш броколите.
Наблюдавам всяко твое движение и вече не се чувствам сама.
Не обичам броколи, но зная, че ти ги обичаш и ми е интересно.
Така и никога няма да мога аз да ти ги приготвя, но ти ме приемаш такава, каквато съм.
Гледам те в очите, а ти често ми се усмихваш.
Не зная какви са мислите ти в този момент, но не искам и да зная – важното е, че се прибра и вече не съм сама.
И точно тогава имам нуждата да ме докосваш. Тук и сега. Веднага. Нужно ми е, разбираш ли? Достатъчно те чаках през деня.
Не, никога не ще те попитам къде (и с коя) беше. Защо да развалям момента?
Където и да си бил – ти се върна! При мен!
По един или друг начин сме си нужни.
Аз на теб и ти на мен.
И ето ни отново двамата.
Нощта напредва, аз съм полегнала на гърдите ти, а ти…
Ти ме докосваш!
Докосваш ме нежно.
По гърба ме докосваш!
Зад ушето (знаеш, че много обичам), а също и под брадичката.

Докосвай ме! Моля те!
И не бъди умислено-тъжен!
Тук сме и сме си нужни! – Аз на теб, ти на мен…
Първо един на друг, а после и на всички останали.
Гали ме и не заспивай докато аз гальовно мъркам под ръцете ти.
Никога не е в повече щом е приятно.
И най-вече: не се взирай в луната през прозореца. Не бъди тъжен! Моля те! Никога!
Гали всички така и никой никога няма да бъде тъжен.

Освен… може би ти!"



Таня постави отривисто удивителната и завъртя самодоволно опашка: При все, че това беше първия ѝ творчески напън, поне за себе си хареса написаното.
След това като всеки нормален котарак в един часа през нощта, се сви на кравай и мъркайки се потопи в сънища, изпълнени с мацета, валериан и... още нещо.



Гласувай:
34
1



1. starforlife - Обръщам се към... по-злобничките (извинете ме) хорица:
05.09.2015 00:59
Мили хора,
това е ИзкуВство!
хах
Писано от... котката ми.
(да не вземете сега да си самосъздадете нек'ви илюзии)

Всъщност, при все, че се казва "Таня", е... котарак.
цитирай
2. starforlife - Дааа,
28.05 15:35
явно ще трябва да озвучавам само с мои клипове, за да не трябва да заменям вече несъществуващи и висящи безмълвно в постингите ми...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: starforlife
Категория: Лични дневници
Прочетен: 329162
Постинги: 207
Коментари: 1324
Гласове: 1092
Архив