Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2015 00:01 - Маяк на края на Вселената.
Автор: starforlife Категория: Лични дневници   
Прочетен: 320 Коментари: 0 Гласове:
10

Последна промяна: 16.09.2015 01:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Понякога се чувствам като фар.
Като Маяк на края на Вселената.
Оооо, неее, не си втълпявам, че съм някакъв фактор или авторитет, напротив. Често ми е нужен маяк, за да се ориентирам в обстановката дори в Галактиката около мен самият, а камо ли в необятната Вселена.
(разбрахме се – просто често ще си ДРАСкам, за да поддържам едната гънка в мозъка си)
Наскоро четох някъде, че след около 4 млрд. години Млечния път ще се слее с Андромеда. Шест от трилионите звезди в двете галактики ще се сблъскат, но това няма да доведе до проблемни катаклизми. Замислих се и си дадох сметка, че това е статистическо изказване.
Какво значи "няма да доведе до проблемни катаклизми" /фразата е моя/?
Статистически погледнато – шест от трильон си е все едно бълха хапе слон. Но, ако една от тези 6 звезди е нашето Слънце тогава… Приземих го към по-близки и обикновени неща.
(след  4 млрд. години ще съм толкова стар, че няма да ми пука коя звезда с коя ще се сблъска)
В момента на Земята има около 7,2 млрд. жители, а на мен ми пука какво мислят за мен най-много… 6 от тях. Най-близките ми хора, тези, на които държа и които стоят пред всичко друго. Които са ми по-важни от всичките тези трилиони звезди дори и, ако трябва да избирам дали Галактики да съществуват или тези хора да са добре, то аз ще избера второто. ОК, много ще кажат, че това е егоистично. Не споря. Така или иначе нито аз ще /а и не искам/ променя тяхното мнение, нито те ще променят моето виждане по въпроса.
Усещам как се намирам. Защото се оказва, че имам не един маяк, а поне 6.
Асоциацията ми отплавва към шамандурите на охраняван плаж. Малко простовато е да оприличавам важните хора в живота ми с шамандури, но какво по-готино от това да чувстваш /и те да знаят/, че са едни предпазващи те от бурите в живота фактори. Попитайте удавник, който е успял да се добере до шамандурата дали тя е простовато нещо или е нещото, което ще помни с благодарност до края на живота си. Този, подарен му от същото това простовато нещо. Не яхтата… Не трансконтинеталният лайнер… Той ще помни една обикновена, очукана дори шамандура.
Така е и в живота на обикновените /а и не само/ хора, към които се числя и аз. Не ми са нужни помпозни, напудрени хора в обкръжението ми. Достатъчни ми са тези, които създават от бурята лагуна и не позволяват чернилката на злобата и враждебността да замърсява този наша си територия.
"След 9 млрд. и половина, Слъцето щяло да се превърне в бяло джудже" – продължавам да си спомням фрагменти от прочетеното.
Какво от това?!
По това време и Ти! като мен ще си вече на възраст, косите ти ще са посребрели, но ще продължаваш да си онази, която пали Звездите в очите ми и спокойно ще го заместиш. Говоря за Слънцето. И говоря поне за себе си. Та Ти! дори и сега си ми много по-нужна от него. Не съм разстение, че да фотосинтезирам, което пък ме присеща за друго нещо от прочетената статия: "След около 600 млрд. години фотосинтезата на Земята ще стане невъзможна, защото съдържанието на въглероден диоксит ще е такова, че процесът ще е изключен".
Казах вече, че не съм разстение, но ми става притеснено, защото аз обичам да ти подарявам цветя! Каквито и да е. /най-вече маргарити/ Какво ще правя тогава?! Тръсвам глава, не обичам тягостни мисли. Ще го мисля когато му дойде времето. Ние сме ТУК и СЕГА. Какво значение има дори утре, а камо ли ден, след милиарди години?!
Наслаждавам се на Мига!
Отдавна съм казал, че Раят не е Място, а Време. Миг, в който се чувстваш истински щастлив и искаш този миг да не свършва. Вчера например бях в Рая. Ухаеше на… Теб! Озаряваше го
бясъкът на Очите ти, а Усмивката ти беше приятният Вятър, който ме обгръщаше. Треперех но не от вятъра, а от вълнение и щастие и се надявам да съм шептял на нечуващото ти уше, защото в главата ми пълно с красиви фрази /незаучени, а изживявани/, а от устните ми излизат… Но и да е било чуващото – има ли значение?! Вярвам, че си слушала със Сърцето, а не с ушето.
"След 850 млрд. години няма да се образуват вече нови звезди".
Е, и?!
Наличните ще са си самодостатъчни явно.
На мен и сега една ми стига. И не е както казах Слънцето.
"Е да де, но след 110 трилиона години ще угасне и последната от тях, а след… "еди колко си" /не си спомням вече/ ще настъпи Краят. Вселената ще се свие до една точка, ще последва нов Голям взрив и всичко ще започне отначало"
Ще го мисля когато му дойде времето. Засега това, че "всичко ще започне отначало" ми стига.
Явно Вселената също няма нещо, което да не може да прости.
Може би Ти! не си една "обикновена" Звезда, а си цялата Вселена… Поне за мен може би…




Гласувай:
10
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: starforlife
Категория: Лични дневници
Прочетен: 250622
Постинги: 179
Коментари: 1089
Гласове: 913
Архив