Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2016 16:30 - Психологията на виртуалното поведение и общуване ( част първа :))
Автор: starforlife Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1129 Коментари: 0 Гласове:
43

Последна промяна: 13.07.2016 16:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

„Атмосферата около нас е продукт на мисълта.  Мисълта я прави такава,
каквато е, и само мисълта може да я промени, когато пожелае”

Орисън Марден



Психологията на виртуалното поведение и общуване би трябвало да се разглежда като наука за психичните различия и да се дефинира като наука за уникалността на индивида и индивидуалните различия. И съгласен съм и не с тази си формулировка, тъй като тя не изразява пълнота и не отразява съществена реалност от психиката на човека или казано още по-точно - реалноста, която се определя като индивидуалност.
Според мен Психологията на виртуалното поведение и общуване доста припокрива Диференциалната психология и може спокойно да се базира на две фундаментални понятия в психологията, а именно индивидуални различия и интраиндивидуалност.

Защо смятам това за добро отправно начало:
В Интернет се срещат и общуват всякакви хора. За разлика от реалния живот, тук границите и ограниченията са размити, да не кажем, че въобще не съществуват. Имам предвид, че в реалния живот 50% от времето си прекарваме в работна среда, където допирните ни точки в общуването и поведението почиват на сходни образовение, ценз, квалификация, разбирания, поведенчески модели.
При общуването в Интернет не е така. Особено в светлината, че много често хората там изопачават изброените по-горе обстоятелства и изграждат нова, в повечето случаи желана от тях "индивидуалност", която няма нищо общо с реалната и може да се определи като двуяка като краен резултат за реалния човек в двуполюсния модел "положително – отрицателно".
Имам предвид, че след самодефиниране на новата си, виртуална "самоличност", човекът зад нея, реалният, попада в самоизграденото си задължение или да отговори на нея (тоест започва да се образова, за да се впише в тази си самоличност и това принципно води до положителни изменения в неговата психика – той добива нови знания, които го обогатяват и развиват, пък било то и в сфера, която в реалността не би била много-много от полза) или да се самоизложи, като разкрие некомпетентността си спрямо тази своя самоличност и останалите участници в общуването разберат, че тя не е реална за него.
Затова и реално погледнато този (бъдещ) раздел от Психологията, Психология на виртуалното поведение и общуване би трябвало да обработва статистически индивидуалните различия, които съдържат сравнителен момент и в този смисъл някаква относителност.

Какво имам предвид:
Откритото, измереното и установено различие между Реалната и Виртуалната компонента на образа в Интернет в границите на едно свойство, качество или състояние, аз ще нарека вътрешно междуличностно различие или вътрешно-индивидуално различие и това може спокойно да бъде предмет психометрията. Следователно въпрос на практикум е да се установи методика за измерване и най-вече предполагаемост в този аспект.
В този ред на мисли следва да си зададем въпроса дали нещо отличава дадена Виртуална самоличност от останалите такива? И трябва да признаем, че на ниво здрав разум всеки човек, пък бил той и "криещ се" зад Виртуална самоличност, е уникално същество, което не може да бъде повторено от никой друг в каквото и да е измерение на времето – минало, настояще и бъдеще, тъй като при различните процеси, свойства, състояния и качества е налице вътрешна взаимовръзка, чрез която те взаимно се опосредстват и така превръщат човека в уникално, неповторимо същество, наречена интраиндивидуалност.


Ето тук е момента да разочаровам амбициозните "специалисти", които страдат от синдрома, че обработвайки статистически резултати, могат да вадят меродавни заключения дали две (или повече) Виртуални самоличност (НИК-а) принадлежат на една и съща Реал самоличност.

Някой ще каже, че си противореча с изказаното по-горе мнение, че е въпрос на практикум да се установи методика за измерване и въобще на психометрията, но това е само привидно. Привидно е, защото трябва да се прави съществена разлика м/у подготвен психолог и то със специализация и опит като профайлър (какъвто според мен трябва да разглежда ситуити или казуси във Виртуална среда) и обикновен, пък било то и високо ерудиран и високо интелигентен човек. Дори най-слабият завършил Психолог, по отношение на психологическите въпроси е изключително по-подготвен и мнението му изключително по-меродавно в това отношение, спрямо най-интелигентния човек и с това най-вече визирам факта, че принципно Психологията борави предимно с абстрактни понятия, които са синтезирани (колко неточна е тази дума в светлината, че ние можем да твърдим, че познаваме едва 20% от процесите, случващи се в човешкия мозък и психика) в течение на десетки години наблюдения и са доста встрани от стандартните обстоятелства в нормалния човешки бит, че да са въпрос на придобито познание от житейски опит и обща култура.

Или:

Няма дефинирана релевантна матрица-модел за свързаността между различните психични модалности. Тоест, спецификите на психичните факти са свързани по индивидуален начин и в този смисъл уникалността на човека не може да се измерва в стойности, а може единствено да се описва. Оттук произтича извода, че в Интернет не може да се каже, че индивидуалността на една Виртуална самоличност е 100% (или Х единици), а на друга е 70% (или Y единици). Или казано в по-разширен аспект: Във Виртуална среда не може да се измерва психичната същност. Нещо повече - това ми твърдение може да се докаже дори на равнище отделно свойство. И от тук пък следва извода, че Психологията на виртуалното поведение и общуване би следвало да разглежда интраиндивидуалността на Виртуалната самоличност въз основа преди всичко на качествените методи.

С две думи:
За разлика от общата психология, която изучава това, което е типично, валидно и съществено за всички индивиди и ни дава понятийна характеристика на психологичните модалности и форми, обобщавайки ги донякъде в психологически модели и профили, Виртуалната психология (като неин основоположник :)) имам правото да я нарека така за по-кратко) би следвало да разглежда наред с индивидуалните, така също и груповите различия. И това отлично се доказва като твърдение от "неконтролируемото" обособяване на определени групи във Виртуална среда, които не "оправдават" възниването си като същност и "синтезирането" си като контингент на база някакви реални критерии. Тоест: има голяма девиация м/у релните и виртуалните общности. И като начин на възникване и приобщаване на индивидуалносттите в тях, и като количествени показатели дори. Реалните възникват бавно и са подчинени на самоестествен подбор, докато Виртуалните са възникват най-често спонтанно и също така хаотично се променят във времето. Ето още еднин факт, който прави Виртуалната психология доста интересна материя.

И може би тук е момента да сложа край за момента на тази тема, като кажа, че реално такъв дял от Психологията все още не съществува, но това ще се промени и той ще заеме едно доста съществено място в дебрите на Психологията когато аз завърша този си нàучен труд. Да му мислят бъдещите студенти, които ще изучават "Теория и Практика във Виртуалната Псохология" от Георги Стоименов. :))

Завършвам така, за да мога да усмихна след тези "умопомрачителни" съждения по-горе, защото очаквам поне двама Френда да напишат, че ги е заболяла главата от прочетеното. И именно за тях ще разкажа в коментар отдолу за "Поезия и проза от Георги Стоименов имате ли?!"



Тагове:   психология,   виртуал,


Гласувай:
44
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: starforlife
Категория: Лични дневници
Прочетен: 250622
Постинги: 179
Коментари: 1089
Гласове: 913
Архив