Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.06 00:20 - Не е времето... (Санкии)
Автор: starforlife Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5245 Коментари: 4 Гласове:
20

Последна промяна: 13.06 00:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

( Посветено на моята Ͻанкии :))
------------------------------------------------
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Не е то Времето, Вади, (приятелю) критерии и годините дали са от значение не зная, важността е в преживяното и осмислената в тях претворена тайна, която може би ще бъде част един ден и от историята на нашите наследници... ме плени една Журивади (интелектуалка). Непонятно мене, Вади мой, останалите и дори самата тя, кълчейки езика си не я зовяха Журивади, а Санкии (откачалка)... и естествено, Тя, моята де, не може да се впише в представите ти относно Комалльо (нежна изгора). Но както й да е, Вади, нека бъде всичко по реда си.
Способността й умствена, такава беше, че мигом сменяше физическия ритъм на всичко, до което се допреше. Ще кажеш ти, че туй невероятно е, но не, не е... тази тайна тя разкри ми, а именно, че туй било ми казваше първоизначално… стояло, Вади мой, в основата на всяка наша емоционална и духовна мяра. Затуй, когато богонеугодно разменяхме си флуиди де от устните извират… торнадо беше тя и караше минерални извори от моята Душа да бликат, да извират. ( Да бяхме, ех, и днес, сега, любов понастоящем... но на ходовете времеви оказа се, че всеки, Вади мой, е роб и е подвластен…. И никой не може да го спре, при все Целувка в Мир да се оказва дар завинаги в Душа, напяваща кат вятър в поднебесна шир ).
Но казах ти, Вади, за мен тя беше си Санкии, мълвяща за неразкрити още от човеците неща; често без да си отваря устните дори, ако аз не греша… с едно от своите дълбокомислия „И знай, Пасандидар, (Любими) когато нищо още не е съществувало, тогава всичко отдавна от небитието то било е“… Та тя тогава мисля си била е… и всичко отведнъж до Хаоса, от буца пръст от почвата на Душата й… така си мисля всичко, че започнало е да се ражда и после Бог е сътворил Мъжа, за да го мъчи, тя, изначалната Жена да й угажда… А те били Вемпай (вампирки) и затова изтръгвали на всеки мъжки екземпляр не само сливиците без пощада, а дори обсебвали джигера му с неистова наслада...
Ей тъй се нижеха безкрайните ни умствени разходки, Вади
мой, понякога променяйки ги в изначално плътски и естествени пътувания сред материята, търсейки от неподвластните на Времето Антиумат-находки (Любовни находки)…Така и един ден, когато есента отстъпваше на следващата зима… било е някъде октомври, летото не помня, но ден 16-ти – писал съм го в свитък свиден, че подир изгрев някъде когато слънцето в часовника деветий час показва… Определил съм да се срещнем над реката, както свитъкът ми, Вади, ми разказва… и до планината Витоша да понесем се във разходка… но със кафез емджируди (хляб) и каца бейкън (сланина), не с карета или лодка... И стана това наше изначално толкоз пъти случвало се вече приключение, но този път едни мои слова за туй, че любя със Душа да се преселя край поток на сянка… постави тази моя изповед началото на нашето забвение, и загубата моя, Вади мой, на Журивади с богиноравната осанка. Тогава най-накрая аз разбрах, че с наари (жената) адми (мъжът) нужно е да е потаен и поднебесните си въжделения да не разкрива толкоз прямо… а по-добре да слуша Марко, де преживя си блаженно  сЯно…
И така почти на втора ни среща с Журивади, в някаква карета, теглена от някаква неземна сила, носеща ни над поля и над ливади… която тя от скромност може би твърдеше че е таратайка..., о и уж в Огнището запалено от Обичта в Сърцето е горивото за необятните светове, вселени... и останалото си било на дребнодушието пошлата утайка… Говореше ми, Вади мой, че както аз мълвял съм, в дебрите на девствена природа именно живял и неин мама (вуйчо)… И как слизал той от планините единствено, за да си вземе доброта от тази Журивади толкоз пряма… И както тъй ми думаше таз Санкии неземна, Вади мой, така ме от каретата сурлоса… и с мръсна газ на трета-пета ме остави занемял, като козичка, глътнала домат тя на афиш ме изтипоса… Сега сакралният момент е, Вади мой, да кажа, че се опитвам със шега, да притъпя онази Болка там, отляво…, и още аз тъгувам по божественото в таз жена…недоразбрала, че не искам нито с „Армани“, нито с Кабала, още по-малко с Пикасо да я омайвам, а възвишено искам както Адам Ева в стихове, Вади, да я извайвам… И по-високо дори от Емпайър Стейт Билдинг да те поставя на трон поднебесен… убеден в правотата си, че само с Любов, Журивади моя, светът е чудесен…

 

 



Тази Мъдрост остана ми, Вади, единствен дар от Нея!...

И продължавам в Мечтите си да я обичам...
И по Нея! в сънищата си аз да немея...


 


 
 
 


Тагове:   санкии,   журивади,


Гласувай:
20
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. starforlife - Всеки в този свят живее живот, който изразява същността му в цялата й пълнота.
13.06 00:36
Моля тези, на които къдравото ми произведение в стил... Херман Хесе (хах) не му допада - да отмине по живо, по здраво, без да демонстрира емоционалната си осакатеност с писането на неуместни коментари, показващи единствено жалката му комплексирана самобитност.
На "вратата" на блога ми не пише "кръчма" или "бардак". Нито пък "плювалник" или "клозет".

Какво пише ли?!
Ами който не го е прочел - нека го направи (ако желае естествено) и се опита да вникне в написаното.

Благодаря предварително.
https://www.youtube.com/watch?v=nVlVUmUjp2g

ПС: И не за първи път да спомена, че "Санкии" (в превод от хинди "Откачалка"), аз наричам една моя... БЛОгова Любов, която изобщо не е тази, която се опита да "присвои" този... "прякор" чрез създаването на няколко имитиращи абревиатурата профила.
цитирай
2. cortana - Жорооо... Дразнител такъв! :))))
13.06 00:47
Воалчетата този път са две.
Припомняш ми батко Терца, когато загърна за 15 минути 'първа' в началото на 2013та. :)
Забавни времена бяха... :)

Ето го и поздрава, съзвучен с индийската ти визия. :)))))
https://www.youtube.com/watch?v=62Y7BXIuX6Y
цитирай
3. starforlife - ~ 2. cortana - Този път грешиш, Бюти.
13.06 00:55
"Воалчетата" (както ги нарече) са три, но бялото отгоре не личи принципно. Опитай обаче да маркираш текста или използваш който и да е елемент над зеленото, и ще видиш, че там също има "воалче".
Бяло
Зелено
Червено
Малко на българщина го ударих пом/у другото (ха ха ха).

Хайде да спим, м?

ПС: Забавни времена бяха, да. Защото почти никой не ме познаваше тук, освен онези 4-5 човека, с които се забавлявахме, необезпокоявани от никакви интриги и кретении.
цитирай
4. cortana - Да, видях, че са три, но беше вече късно. :))))
13.06 01:18
Ти заспивай, Смарти, аз тепърва ще поработя. :)
Лека нощ и си почини добре, за да сътвориш утре нова наслада за сетивата и емоционалното бяло дробче. :)))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: starforlife
Категория: Лични дневници
Прочетен: 329162
Постинги: 207
Коментари: 1324
Гласове: 1092
Архив