Това е стара моя проза, която е писана "за" котката ми - котаракът Таня.
Това на снимката не е той. Това е Прасчо - женската ми котана. ха ха ха

А промених драстично постинга и премахнах идиотските коментари спрямо предходното му съдържание, защото няма да позволя един пълен идиот да напомпа моя идиотия и тя да виси като миризлив парцал на "първа" - това го правят друг контингент дребни душички.

БЕ СТАР, ЩО ТАКА ПРЕКАЛБУРИ ПОСТИНГА И МА ОСТАВИ КАТО В НЕБРАНО ЛОЗИ.
ТАМАН СЕ БЯХ НАМИСЛИЛ ДА ТЕ ГРОМЯ КАТО „КЛАВИТУРЕН„ МОШЕННИК, ХА-ХА-ХА1
8ЕДИНИЦАТА ДА СЕ БРОИ ЗА УДИВИТЕЛНА А ОСМИЦАТА ЗА НАКЛОНЕНА ЧЕРТА8

ХА-ХА-ХА

СЕГА ЩЕ СЪМ МАЛКО ПО-СЕРИОЗЕН И ЩЕ РАЗБИЧКАМ НЕКОИ „ КЛАВИТУРНИ “ МОШЕННИЦИ.

ВЪРНИ СЕ ДВА ТРИ МЕСЕЦА НАЗАД В БЛОГА СИ И ВИЖ КАК ЕДИН СЪВЕСТЕН КЛАВИТУРЕН неМОШЕНИК ТИ КАЗВА:
„ПОМОЛИХ ЕДИН СЪСЕД-ПРОГРАМИСТ ДА МИ ОПРАВИ МАЛЪК ПРОБЛЕМ С ТЕЛЕФОНА“ И СЪССЕДА-ПРОГРАМИСТ С ОГРОМНО НЕУДОВОЛСТВИЕ ВСЕПАК МУ ПОМОГНАЛ МАКАР, ЧЕ СЛЕД РАБОТА ХИЧ НЕ МУ СЕ ЗАНИМАВАЛО С ЕЛЕКТРОНИКА :)))
И СЕГА ИДЕ РЕД НА СМЕШНОТО КЛАВИТУРЕН МОШЕННИКО ДА ПРОВЕРИШ КАК ТОЗИ „СЪСЕД“ СЕ ОКАЗА ВНУК НА ДЕДО ВЕНЦИ НОМЕР 1951.

/ХИЧ НЕ МИ ОТБИРАЙ НА ПИСАНЕТО, КЛАВИТУРАТА СИ ПРАВИ МАЙТАП С МЕНЯ, ГАЧЕ НЕ МИ СТГА,ЧЕ СЪМ ПРОЗ111 8ТОВА ТРЯБВАШЕ ДА СА УДИВИТЕЛНИ/

Запомни едно: Толкова съм наблюдателен и така ми сече мисълта, че никога не пропускам такива издънки. Просто богатият ми откъм работа с хора живот ме е научил. Но често премълчавам, защото ми е забавно да видя докъде ще стигне някой.

Знаеш ли кое наистина вече е лошо при мен?
Лошото е това, че често и в реалния живот поставям хората на "проверки" и то по прекалено идиотски начини.
И понякога си отиват такива, които е цяло чудо, че Вселената е благоволила да се срещнете.


В такива случаи се опитвам просто да нося Кръста си!

Ами това е защото нормалните хора съпреживяват такива ДРАСканици и евентуално, ако коментират - то не са кретенизми като твоите.

че бъдещия подсъдим има право на коментар преди да бъде отсъден. Та-не вярвай на котки...и кокотки.
Имах много красив котарак-с родословие и царствено име-Цезар. Бях взел и немска овчарка от развъдник за вилата , където съм и в момента-със семплото име Дик. Псето
все се мъкнеше след мен, а исках от него да стане пазач-тоест да не влиза в къщата.

Дйк бе на 3 месеца, а цезар на 4 години. Един ден видях, че Цезар драска и съска на Дик, който искаше да влезе при мен. Нямаше право на това-уплашено пале, страхливо куче. Наритах сериозно котарака! На следващата година отидох да обрежа асмата и овошките , а и да напръскам последните. Беше хубав ден и полегнах в хамака. Цезар както винаги в мен Беше легнал обаче много ниско в мен- неприлично ниско... Посегнах да го махна , а той /уплашен от ритника може би/ впи нокти в слабините ми. Болката беше ужасна, но нищо в сравнение с това което ме очакваше. Съпругата ми започна да си събира багажа- и до днес говори че има право на реванш. Лекарят при който отидох, че драскотините се възпалиха ми каза
да престана с котешките истории, а да му разказа историята. Цезар изчезна, а съседите казват че го виждат когато ни няма в двора-това успокои до някъде жена ми

„ПО ЕДИН ИЛИ ДРУГ НАЧИН СМЕ СИ НУЖНИ.
АЗ НА ТЕБ И ТИ НА МЕН.“

ТОВА СТАР, ИЛИ НЕЩО ПОДОБНО СИ КАЗАХМЕ ПРЕДИ ДЕСЕГ ГОНИН С ГЕТМАНКАТА КОГАТО ТЯ БЕШЕ В ЛОША БОЛНИЦА А НА МЕН МИ НАПРАВИХА ЖИВОТОСПАСАВАЩА ОПЕРАЦИЯ.
ТИ МЕ ВИДЯ, НАЛИ?
КОГАТО, ДАЙ БОЖЕ НИ ВИДИШ И ДВАМАТА ЩЕ ВИДИШ КАКВО ПРАВИ ПОЗИТИВНОТО МИСЛЕНЕ.

ИМАМ СТАХОТНА СЛУЧКА С ТАТКО КОТАРАК, ЧЕТИРИТЕ МУ КОТЕТА И МОЕТО ЧИСТАК БЪРСАК НОВОТО МИ ЛАПЧЕ.

ВЕНЦИ ИМА СЛУЧКИ ЗА „ВСЕКИ СЛУЧАЙ“ А ТАЗИ МОЖЕ БИ ЕДНСТВЕНАТА КОЯТО НЕ Я ПРЕКАЛАМБУРЯ СПОРЕД СЛУЧАЯ.
/СПРАВКА КОМЕНТ. 2./

Виж сега, Венци...
Ще ти дам съвет, пък дали ще ме послушаш - си е твое решение.
Спестявай конкретизирането на неща като, че бил с родословие... Че бил с царствено име... и т.н.
Мен лично това не ме дразни, но знай, че много тук се дразнят от такива неща и именно заради тях, за да ги дразня - аз "пъча" лаптопи, коли и т.н. - много мои познати дори са мислели, че да кажем нямам кола, а аз имам безсрамно много на брой - ха ха ха.
Сега аз ще ти разкажа две истории и накрая ще се пошегувам с теб.
Котаракът ми се казва Таня и много хора тук знаят защо.
"Аз не зная!", ще кажеш ти. Ами разказвам ти:
Беше януари 2014-та. Точно рожденният ден на моя изключително добра Приятелка. Бях отишъл привечер до магазина и там ме срещна друга приятелка и "съседка" - през две пресечки (ето сега трябва да премълча, че е преподавател по китайски език в СУ, но ще го вмъкна, за да схванеш, че съм хантилигент - ха ха ха). Настоя да ми подари коте, защото й станали много (Събира ги от улицата, буквално. Лекува ги, ако са болни и ги изпраща в приюти в Германия.) Тоест, не настоява дълго, защото аз съм отворен за такива каузи.
Отидох в тях.
Имаше поне 10 мушмуроци.
Едно от котетата беше свито и очите му сълзеха - лекуваше го, защото имаше заболяване на тях.
Харесах точно него и то точно защото беше най-"грозно" и свито, болно.
Домашният любимец, Венци, не е любимец, ако го вземеш породист от квалитетно място и го кръстиш царствено. Тогава той е... притурка, която цели да повиши социлния ти тежкарлък. Повярвай ми.
Та...
Когато го занесох котето вкъщи, Малкият (тогава беше на 10) на шега го кръсти "Таня". На леля му Таня - Приятелката ми - заради рожденния й ден. Не беше разбрал, че е мъжко котето.
Така и остана, при все, че по име никога не го викам, защото всяко мое животно (много блогъри знаят как дори кокошки съм приучвал на това) научавам на свирка.
Преди около година се появи Прасчо - женската котана от снимката по-горе.
Тя ме избра, не аз нея. Един ден просто се появи и... остана.
...
Може би месец след това взех нова къща.
Съседът има огромен пес, който повече живее в моя двор, отколкото в неговия (утре ще го снимам в едно с малко котаче от Таня и Прасчо).
Направих ремонт на къщата и започнах да пренасям някои неща от апартамента.
Накрая носех Таня и Прасчо - и двете са много привързани и гальовни с мен.
Отваряйки пътната врата на двора, песа се появи насреща ни.
Таня се откубна и скочи, а Прасчо (женската) така жестоко впи зъби в лявята ми ръка, че белезите си стоят и до ден днешен.
Просто хапеше та чак чувах хрущенето на плътта, а кръвта ми шурна по дънките ми.
Това става за секунди, разбираш.
Но никога, повтарям НИКОГА не съм удрял/наритвал животно!
Никое животно никога не заслужава да го удариш/нариташ!
Никога!

Това бяха двете истории (утре с друга история ще те репликирам за "уплашеното пале - страхливо куче"): Случката с появяването в живота ми на котакът ми Таня и тази с нахапването ми от писаната ми Прасчо.
И двете, ако не схващаш - ме охарактеризират като човек.

Шегата ми ли?
Прочетох някъде, че си бил захапал... някъде си там... бъдещата си съпруга при първата ви среща в залата по самбо.
Е... Песът е отмъстил за това - защо трябва да го риташ? Не вярвам бъдещата ти "благоверна" да те е наритала за това, че си я захапал... там.

Ти си "Стар", а аз наистина съм стар-дори направо древен. Имаше време -детска и тинейджърска възраст в което много бурно, дори и агресивно реагирах на всякакви подигравки-с две думи биех се. Колега на мама, който беше републикански треньор по самбо/професор Камен Лозанов/ ме вкара в юношеската група на "Академик" с цел агресията ми да остане единствено в тренировъчната зала. Той бе съветски възпитаник и със самбото се запознава като студент там-веднага след войната. Академик имаха зала на Аксаков и тренирах там. Едно от първите неща което научих бе , че агресията когато не си застрашен е липса на самочувствие. Част от тренировъчния процес бе направо като етюд по Станиславски-дано знаеш кой е.
Заставате с колега един срещу друг и се обиждате-започва се със смях, а може да завършите 5те минути с физическа саморазправа. Целта бе да се завърши етюда и от двамата със смях. Треньорът ни беше тогава студент в консерваторията , по късно стана и преподавател там/челист/ често практикуваше захапка в тренировъчния процес, когато поради неправилна позиция се докарваш до подобна уязвимост. Не станах успешен спортист-нямах и данни за това. "Лекуваха" у мен агресия, но с това си отиде и всякаква спортна злоба. Почнах да се справям и с дислексията-поводът за агресията ми. С течение на времето видях какво се случи с много от хората които се подиграваха с мен, че не мога да вържа едно изречение правилно-изостанаха тотално в живота. Тоест," ако живееш собствения си живот и имаш търпението да седиш спокоен край реката на живота, то водата рано или късно ще докара труповете на враговете ти" Какво да не конкретизирам, от какво да се предпазвам-защо да ме е страх, че блеки, ико, ти или гетмана ще ми се подигравате. Това е моят живот и от него аз не се срамувам. Изваденото ми рамо, операцията след това станаха причина да се запозная отблизо с госпожица №1/за мен/ на София и да се преборя тя да стане моя съпруга. С жена ми например тръгнахме от противоположни
политически нагласи и симпатии и нямаше как да бъде другояче -много различна семейна среда. Търпението и убедеността са причина,че днес тя да ходи с внуците на Бузлуджа, да "ръчка" братовчедка ми и мен да излезем на 9 ти май на шествие с портретите на чичо и баща ми. Тоест , емоцията /каквато и да е/ не може да бъде смешна. Който и се присмива, все идва момент, когато водата го "изхвърля"

Все повече ми харесваш - нежен и възпитан!
Ха-ха-ха!

Виж сега, Венци... Ще репликирам целия ти коментар, но не зная кога.