Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02 18:55 - Америка между няколко реда
Автор: starforlife Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1757 Коментари: 16 Гласове:
41

Последна промяна: 25.02 18:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image





Гласувай:
41
0



1. starforlife - Приятелю Барин, много си бърз!
25.02 18:59
Дори не успях да драсна нещо в коментар преди да ме хванеш на мушката си. Ха ха ха

18:55 - Америка между няколко реда
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 18:58

Последни 20 регистрирани посетителя:
18:57 - barin
17:44 - XxX
17:01 - raff
16:29 - vassiko
15:12 - obses
14:29 - shtaparov
13:36 - ХхХ
12:38 - sidhaarta
09:22 - laval
07:16 - elinka4
24.02 23:47 - anngry
24.02 22:23 - ikra
24.02 21:28 - XxX
24.02 17:19 - alli
24.02 15:30 - vladtepes
24.02 11:22 - ХхХ
24.02 09:27 - laval
24.02 09:21 - deathmetalverses
24.02 08:00 - leonleonovpom2
24.02 07:59 - erato7
цитирай
2. raff - Я, Стар, ти се появи! :D
25.02 19:24
Хайде и аз да те отстрелям с втори плюс преди предполагам съществен твой коментар. :D:D:D
цитирай
3. radostinalassa - Кой е написал тези бисери?
25.02 20:55
Дано не е убития Кенеди. Борбата с ФРЗ е жестока. Убитият гой е най - добрият.
цитирай
4. getmans1 - Здравей Стар, гледам, че и ти днес ...
25.02 21:31
Здравей Стар, гледам, че и ти днес влизаш с една ... а бе, днес голямо анотиране пада в блог.бегето бееее ... Глей ги тия бе ... СТАР, вчера ги научих на анотиране и гледам, че днес някои са го приели като ОНАНИРАНЕ хахаха.

... та да си довърша ... гледам, че и ти днес влизаш с висока забивка ... СТАЕЙНБЕК.
Това ли намери да ни донесеш за подарък от Ниската земя или си намислил някоя виртуална дрога... аз утре ще АНОТИРАМ пък ... М. Горки защото така обещах.
цитирай
5. getmans1 - . . . Ей, на това му се вика. . . бисер ...
25.02 21:40
... Ей, на това му се вика ... бисер роден от южен мозък ... хахахах


radostinalassa написа:
Дано не е убития Кенеди. Борбата с ФРЗ е жестока. Убитият гой е най - добрият.

цитирай
6. librarian - Привет, Ж-Стар! :-)
25.02 21:55
"На изток от рая" е страхотна книга и аз се радвам, че след отсъствието си по незнайна причина си решил да ни я промотираш по този семпъл начин. Може би една снимчица на книгата, която съм убедена, че имаш и си чел, щеше да придаде още по-завършен вид на семплия ти постинг. :-)
Поздрави, Стар! :-)
цитирай
7. starforlife - ~
25.02 22:49
~ 2. raff
Ми...
На 19-ти, 20-ти и 21-ви бях в Амстердам. Прибрах се на 22-ри сутринта, а на следващия ден вече летех за Мексико. От там пък се прибрах одеве и понеже бях зажаднял за блогова мъдрост, та диагонализирах два постинга на "първа" и коментарите под тях. И понеже там според мен уместно цитирах двете мисли, та реших да ги споделя и в семпъл постинг.
И... така.


~ 3. radostinalassa
Както вече ти писах тук
http://papurov.blog.bg/zabavlenie/2019/02/24/4-to-tvyrdenie-na-amerikanskiia-car-sevt9.1647029
(това фактически е единият от споменатите два постинга, които диагонализирах)
Ох, Боже... Прибери си вересиите.
Тесногръдието не е порок. То е глупост.
Изразяването, Тинче, не е наслагване на букви, образуващи думи.
Глупостта от тесногръдието перманентно пречи да се вниква в смисъла на чуждото изразяване. А това вече е глупост на глупостта.

А човек, който не е чел Стайнбек, определено е перманентно тесногръд и едновременно до голяма степен глупав.


~ 4. getmans1
Гети, кои заглавия на Стайнбек притежаваш?
Питам те, защото на мен някои ми се повтарят и сега решавам и заявявам, че когато наминеш към София, ще ти ги подаря.


~ 5. getmans1
Не викай глупостта - тя сама се обажда. И то с претенциите си, че е по-умна от околните, при все, че глупостта й е уникална по своя род и висини.


~ 6. librarian
"Гневът на мравките", "Зимата на нашето недоволство", "Улица Консервна", "На изток от Рая", "Към един незнаен бог", "Ярко сияние", "Безлунни нощи", "Златната чаша" - това са заглавията от Стайнбек, с които разполагам в библиотеката си и които съм чел още по времето, когато е трябвало, за разлика от блоговата откачалка, четяща рашки шматароци, драскащи уникални простотии.
Защо не снимах книгите ли? Може би по същата причина, поради която от Нова година насам не съм публикувал пътеписи от митарствата ми. А иначе има - не е като да няма. Защото само в чужбина излизах вече три пъти, а за скиторене по нашенски дестинации да не говорим - поне два пъти по толкова са.
Ей го на - до някой и друг ден, както обещах, ще отскоча например до Бургас. Нали Русть0 щял да ме рита, та да му предоставя тази възможност.
цитирай
8. anngry - Привет, Ж-Стар! :D
25.02 23:18
Благодаря за "Пълна/та каша"! :D Както и за анотацията към Стайнбек. :D За хубавата музика също! :D
цитирай
9. vaquero - starforlife,
26.02 08:03
Кой популист е казал горният цитат? Триумфа на човека не може да се гради върху страданието на други хора.
цитирай
10. vmir - Привет, Жоро,
26.02 08:29
Много са вдъхновяващите американски цитати, не мога да се въздържа да не цитирам един такъв от Теодор Рузвелт:

"Критиката не е от значение. Нито онези, които сочат как силния човек се спъва, или къде би могъл да се представи добре. Ценен е човекът, който е наистина на ринга и чието лице е обезобразено и покрито с мръсотия, пот и кръв. Който се стреми храбро, който греши, но се приближава отново и отново, защото няма усилие без грешка и недостатък; Който действително се стреми да постигне целта си; Който познава великия ентусиазъм, великата отдаденост, който раздава себе си за една ценна кауза: Който най-добре познава триумфа на високото постижение, и който, ако не успее, ще се провали с възхитителна смелост така, че неговото място никога няма да бъде редом с ледените и нерешителни души, които не познават нито победа, нито поражение".

Защо точно Т. Рузвелт (да не се бърка с Ф. Рузвелт, също президент на САЩ, но по време на ВСВ)? Първо, защото Т. Рузвелт е направил едно от най-позитивните изказвания за България, в което я сравнява по развитие с Япония. И защото по злощастно стечение на обстоятелствата, Т. Рузвелт не е президент на САЩ по време на подписване на Ньойския и Версайския мирен договор. И защото Т. Рузвелт ненавижда пожелателния теоретичен хуманизъм на тогавашния президент У. Уилсън, чиито знаменити "14 точки за мира" по-информираните считат за спасителни за България от разнопосочните настоявания за ликвидацията й.

Накратко казано, аз имам усещането, че ако на мястото на толерантния Уилсън беше "дивия" Т. Рузвелт, не само на България и на Германия щяха да бъдат спестени предизвестените с гореспоменатите Ньойски и Версайски договор трагедии, но и за ВСВ нямаше да има причини да се случи. Разбира се, доказването изисква познаването на някои тогавашни подробности в САЩ и в Европа, ще помисля дали мога да ги събера накратко, за да ги засегна по-късно тук.
цитирай
11. vmir - Продължение за Т. Рузвелт:
26.02 09:19
Преди всичко искам да подчертая, че по време на ПСВ отношението на САЩ към Европа и света е било коренно различно от днешното и регламентирано от външнополитическата доктрина "Монро" за неутралитет към европейските и извънамериканските политически дела. Няма да изброявам колко усилия са положени отвън за въвличането на САЩ във войната, както и тригодишните усилия на У. Уилсън да поддържа щатския неутралитет. Важна ми се струва обаче масовата тогавашна мотивация в САЩ, че намесата във войната може да сложи край на всички войни - наивност, която става ясна още при подписването на мирните договори, при които американските настоявания за справедливост и зачитане достойнството и целостта на победените народи са игнорирани почти фатално. Още по-ясно се очертава следващата световна война, след като решаващия и бърз обрат на ПСВ след намесата на САЩ е интерпретиран (главно от левичаритe) като "бизнес" и война за пазари и печалби, игнориращи напълно моралните и идеалистични тогавашни мотиви на повечето американци. Урокът, който научават САЩ от тази неблагодарност е, че колкото и да си силен и значим, няма как да останеш незасегнат от световните дела, защото благородството, справедливостта и най-вече неутралитета ти ще бъдат използвани от много по-слабите, за да си приписват всемогъщество, като те представят за безсилен пред тяхната непобедима мощ. Затова, включването на САЩ във ВСВ е доста по-кратко след нападението им от Япония в Пърл Харбър.

След това встъпление, по-късно ще продължа по същество и за Т. Рузвелт.
цитирай
12. vmir - Като предположих горе, че ако през ПСВ президент на САЩ беше дивия Т. Рузвелт,
26.02 10:32
(а не нобелистът за мир У. Уилсън) светът днес щеше да бъде по-сигурен и щастлив, имах предвид ситуацията, характерът му и най-вече активната му целенасоченост и безкрайна упоритост в ярък контраст с кабинетния визионер У. Уилсън, вярващ, че опонентите му няма как да не харесат моралните висоти на плановете му. Няколко факта, като оставям свързването им на интелигентността на читателите:

- Цитирам Уикипедията да се види от каква лична начална точка Теодор се е качил на „Ринга” за самоутвърждаването си: „Болнав и астматик като дете, Рузвелт е трябвало да спи или седнал в леглото или на стол, като през по–голямата част от детството си е страдал от диария и настинки. Въпреки физическото му състояние се смята, че той за кратко е посещавал … За да се справи с лошото му физическо състояние, баща му го насърчава да тренира в местния гимнастически салон и дори създава такъв в къщата, където живеят. По това време често яде бой от негови познати и това го кара да почне да се занимава с бокс. … Освен няколкото посещения на училището на професор Макмюлен, младият Теодор е твърде болнав, за да посещава учебни заведения, затова го обучават поредица от частни учители”

- Въпреки богатството, съдбата не го е галила с перце. „През тази година в един и същи ден и в една къща умират майка му и жена му. Това се случва само два дни след като жена му ражда единствената им дъщеря – Алис. Рузвелт, обезумял от мъка, пише в дневника си “Светлината напусна живота ми завинаги“ … След като снежна буря унищожава стадото добитък на Рузвелт, той се връща на изток и се кандидатира за кмет на Ню Йорк през 1886, но остава едва трети, при това с голяма разлика.”

- Въпреки изключителната си популярност като президент, той решава да не се кандидатира за нов президентски мандат през 1908 г., решение за което по–късно ще съжалява до края на живота си. Вместо това дава подкрепата си на своя дългогодишен приятел и военен министър Уилям Тафт … В резултат през 1912 г. Рузвелт се кандидатира за нов президентски мандат. … Докато провежда кампанията си в Милуоки, Уисконсин той е прострелян от съдържателя на бар Джон Шранк на 14 октомври 1912 г. … Като последица от всичко това той губи изборите и разделя вота на републиканците, като печели повече гласове от Тафт, но така осигурява победата на демократа Удроу Уилсън. В следващите години Рузвелт почва да изпитва неприязън към Уилсън, която надхвърля дори тази към Тафт и особено във връзка с външната политика на Уилсън.

- Като писател той продължава да пише с изключителна страст по теми от американската външна политика Рузвелт умира в съня си в Ойстер Бей, Ню Йорк на 6 януари 1919 г. вследствие на коронарен емболизъм.

По-интересното е, че е починал 12 дни преди завършване на Парижката мирна конференция за примирията от Първата световна война (Ньойския договор е един от резултатите му). На същата конференция гореспоменатия У. Уилсън представя прословутите си “14 точки за мира”, (заради хуманността на които Уилсън получава нобелова награда за мир) които обаче са грубо игнорирани от европейците при подписване на мирните договори с Германия и някои от съюзниците й, и това ражда фашизма като политическо движение и практика. Това не е моя интерпретация, защото веднага след подписване на унизителните за Германия договори, (които не са ратифицирани от щатския Сенат като неоснователно унижаващи Германия) вече е циркулирал аргументът на американската делегация, че реваншизмът от страна на Германия е неизбежен и след 20 години ще избухне втора световна война, което се сбъдва съвсем точно. Сега мисля, че не е трудно да се свърже “изключителната страст” на Рузвелт към външната политика и избързването на смъртта му с броени дни преди външнополитическото фиаско на конкурента му за Белия Дом У. Уилсън. Рузвелт е бил наясно, че пожелателния хуманизъм на крайно неприятния му У. Уилсън ще претърпи провал в Париж, и това ще преобърне световната политика.

Ето как след като нещата вече са се случили и резултатите известни, изстрелът в един американски бар преди век може да е влошил хода на световната история.
цитирай
13. vmir - Ето и за отношението на Т. Рузвелт към българите:
26.02 11:04
Теодор Рузвелт и България
Един от едва четиримата президенти, увековечени на планината Ръшмор, Теодор Рузвелт има и изключителен интерес към България. Затова и долния цитат, написан през 1912 г. във вестник Outlook, четем като искрен, идващ от душата на истински патриот, обичащ Америка така, както ние българите обичаме своята страна:

„Българите са непоколебими патриоти. Тези пет века са послужили като пещ, която създава от българите човеци от най-забележителен и най-силен тип. Те са били известни като търпеливи волове в човешки образ, предмет по-скоро на презрително съжаление, а не на уважение и страх; роби ту на една, ту на друга тирания и господари. Никой не е мислил, че те могат да се издигнат. Страшните опасности, които преживели българите през повече от 20 поколения, като че бяха пречистили пяната на техните натури и бяха оставили само здравата стомана на техния състав. С трезвост и постоянство в характера и в една злощастна война със Сърбия, още от самото начало показаха, че бяха проникнати от рядък военен гений. Патриотизмът на българина е не само едно вълнение, което е резултат на някаква реч, държана от всенародно ликуване, което прави добрите мъже и жени да изпълняват по-ревностно гражданския си дълг.

За българина той означава непоколебима твърдост в убеждението, една страстна привързаност към независимостта и народния успех като единствена алтернатива за предотвратяване на ужасното робство.... Дори и подемът на Япония не е бил така поразителен като засилването и напредъка на България."

На тази статия патриарха на българската литература Иван Вазов, от името на "цвета на софийското общество", отговаря със стихотворението Теодору Рузвелту, в което пише:

Ний чухме ти привета благороден
към нас, борци за светъл идеал,
о, син могъщи на народ свободен,
във чийто глас света се вслушва цял.

Няколко години по-късно, в навечерието на Първата световна война, Теди Рузвелт пише:

"Един миролюбив народ който през вековете е устоял на мохамеданските вълни, днес е обезлюден от усилните си борби. Това е България. Европа бе спасена за втори път от този малък народ. Борбата беше успешна, но нанесе ужасни жертви. Да помогнем на този народ, който се бори срещу общият враг на християнската цивилизация жертвайки се за да задържи мохамеданските орди в Мала Азия.”

http://club50plus.bg/categories/style-names/articles/da-se-pritechem-na-pomosht-na-edin-dostoen-za-vnimanie-i-uvazhenie-narod-kakuvto-e-bulgarskiiat-teodor-ruzvelt
цитирай
14. librarian - Аз съм в ступор!
26.02 12:07
vaquero написа:
Кой популист е казал горният цитат? Триумфа на човека не може да се гради върху страданието на други хора.

Драги съблогърю, Вие осъзнавате ли колко е глупаво това, което сте написал и колко реципрочно е то спрямо смисъла, който великият за всички Стайнбек е вложил в думите си?
Аз наистина съм в ступор от подобно неразбиране и недоумявам как е възможно подобно нещо!
цитирай
15. librarian - :-)
26.02 12:14
starforlife написа:
~ 6. librarian
"Гневът на мравките", "Зимата на нашето недоволство", "Улица Консервна", "На изток от Рая", "Към един незнаен бог", "Ярко сияние", "Безлунни нощи", "Златната чаша" - това са заглавията от Стайнбек, с които разполагам в библиотеката си и които съм чел още по времето, когато е трябвало, за разлика от блоговата откачалка, четяща рашки шматароци, драскащи уникални простотии.
Защо не снимах книгите ли? Може би по същата причина, поради която от Нова година насам не съм публикувал пътеписи от митарствата ми. А иначе има - не е като да няма. Защото само в чужбина излизах вече три пъти, а за скиторене по нашенски дестинации да не говорим - поне два пъти по толкова са.
Стайнбек е велик и в това спор няма дори сред закостенелите бивши поклонници на социализма, още повече, че идеите му са толкова хуманни. "Зимата на нашето недоволство" и "Улица Консервна", както всъщност всичко от неговото творчество, са просто уникални.
"Червеното пони"? Нима го нямаш и не си го чел, Стар? :-)
цитирай
16. starforlife - ~
26.02 22:18
~ 8. anngry
Нали? Няма как "Пълна(та) каша" да не ти хареса.
Стайнбек както е казала по-долу Биб е велик и всеки (като vaquero), който оспорва това е пълен и завършен идиот.


~ 9. vaquero
По отношение на твоето БЛОГОВО присъствие вече изразих мнение точно отгоре.
И всъщност, преди време ти беше зададен въпрос, на който ти не отговори и тогава казах, че не го ли направиш - идиотиите ти под постингите си ще ги трия без дори да ги чета.


~ 10. , 11. , 12 и 13. vmir
Няма как хора, които изобщо не познават американския начин на живот, бит и култура, да имат релевантни (и ноторни - и ноторни) представи и достоверно мнение по отношение на тази нация.


~ 14. librarian
Ако в нещо съм се убедил тук, в блог.бг, то това е, че глупостта не ходи по гората, а по... русофилите.


~ 15. librarian
Естествено, че имам и съм чел още като младеж "Червеното пони". Както сигурно имам и още някое и друго заглавие от Стайнбек. Просто за тези се сетих и цитирах, а не, че с тях се изчерпва неговата редичка в библиотеката ми.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: starforlife
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1530557
Постинги: 572
Коментари: 10696
Гласове: 6818
Календар
«  Август, 2019  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031