Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10.2015 18:50 - "Г-н Бориславов"
Автор: starforlife Категория: Музика   
Прочетен: 965 Коментари: 0 Гласове:
16

Последна промяна: 26.07.2017 03:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

"Предговорът": Михаил и Микаела
-------------------------------------
-------------------------------------------------------

- Здравей, Микаела! – някак тъжно каза Старецът на Момичето, продаващо дъхави маргарити на стълбите пред входа на театъра.
- Здравейте, г-н Бориславов! – отговори му то, подавайки му една бяла маргарита с такава лъчезарна усмивка, че чак прозяващото се меланхонично слънце се засрами и отново засия усмихнато и ведро.
- Сбогом, Микаела! Прости ми! - отвърна "г-н Бориславов" продължи умислен по пътя си, очите му се наляха със сълзи.
Вървеше бавно, пресичайки малкото градче и отправяйки се към старата, порутена кошара в югоизточния му край, като натрапчивата мисъл какво трябва да направи тази вечер насичаше лицето му с една крива гримаса все по-дълбоко и по-дълбоко с всяка крачка, приближаваща го към дома му. Излезлият лек ветрец вееше сплъстената му брада и в един миг отметна привързаната с конопено въженце, оръфана и на много места прокъсната, стара, ленена роба. Беше вече привечер и само притихналото наблизо гущерче съзря металния блясък, който проблесна под отметната за миг роба на стареца.

Точно преди кошарата имаше поточе. Малко, бистро поточе, на което дъното беше покрито с най-златистия пясък, който стареца беше виждал през живота си. А той беше виждал много пясък. "Г-н Бориславов" спря на брега на поточето и се взря в песъчинките в него. Водата ги караше ту да се поклащат напред-назад, ту завихрено да се търкалят наляво-надясно. "Сякаш танцуват", помисли си той. "Едни обикновени песъчинки, на които никой на тази Земя не обръща внимание, а те също се борят за своето място под Слънцето, имат свое предназначение и изпълняват своята мисия в кръговрата на Живота." – продължаваше да си мисли стареца. "Само онова момче с поетична душа, Михаил, се замисля за ролята на песъчинките, говори им и дори ги разбира." "г-н Бориславов" тръсна глава, огледа се и продължи към кошарата. Раницата на гърба му се полюшваше от вятъра и за миг ветрецът отметна част от капака ѝ, като при това отвътре проблесна същия този метален блясък, като преди това под робата му. "Какво криеш в раницата си, старико?", помисли си гущерчето, миг преди да се шмугне в дупчицата си на брега на поточето, при което "г-н Бориславов" с неочаквана пъргавина преметна раницата пред гърдите си и стискайки я все едно от нея зависи живота на целия този свят около него, отметна мандалото, отвори напуканата, дървена порта и прекрачи прага на изградената от камъни и кал кошара. Влезе и макар пода да беше покрит от големи плочи дялан кремък с неправилна форма, стъпките от тежките му обувки не се чуваха, докато прекосяваше голямото полупразно помещение, в левия край на което имаше груба, дървена маса с бронзов свещник в/у нея и непретенциозно скован от обикновени дъски стол, а на дясната стена покрит с плътни паяжини, мръсен прозорец с тънка, дървена рамка.
Старецът прекоси помещението и се отзова пред също така скован от груби дъски скрин, чиито тежък капак бе обшит по краищата с ръждясал от времето метален обков. Отвори го и се надвеси над него. В десния ъгъл на основата под капака имаше едва забележима вдлъбнатина, в която пръстът му се намести с учудваща точност. При това от скрина засруя мека, светло синя светлина, която постепенно обгърна пространството наокол.

image
Сега ще ме извиниш, Ͻанкии (защото пиша продължението за теб, естествено), но се налага да прекъсна, тъй като... "светът разчита на мен днес". Затова ще пусна песничката, която слушах в момента и ще излитам.

До!:)
Когато (трябваше да) ти покажа пътя...
                             ...кой от нас се изгуби?
                                                               Ти, себе си?
                                                                                Аз, мене
©и?
                                                                                           Или... НиеНасСи?!




Гласувай:
17
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: starforlife
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1041311
Постинги: 448
Коментари: 7479
Гласове: 4046
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031