Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.09.2015 12:21 - Да си прост не е лесно...
Автор: starforlife Категория: Технологии   
Прочетен: 334 Коментари: 2 Гласове:
13

Последна промяна: 10.09.2015 13:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
(ще поразсъждавам)
Не, няма да го правя за някого. Както вече не един път съм казвал: правя го за себе си. Дори веднъж казах, че това да стопанисваш /имам предвид да пишеш в/ блог развива някои качества в човека. Тогава имах предвид, че пишейки (разсъждавайки в писмена форма, тъй като е много по-различно от нормалното разсъждение на ум) в блог сериозно и отговорно. С Уважение най-вече към себе си, а оттам и към всички останали. Сега обаче се замислям, че и обратното също е вярно. Имам предвид когато пишеш простотии. Какво искам да кажа ли?!
Искам да кажа, че пишейки простотии, каквито са някои мои /и не само/ изяви в момента, ние се научаваме на... самозащита!
Да, не се дивете, точно това исках да кажа.

Да си прост не е лесно!
Простакът винаги има предимство пред нормалния и/или интелигентния в един словестен "двубой" (Слагам го в кавички, тъй като простакът не води Двубой. Той просто реди тъпизми един след друг, вярвайки си, че е умен и побеждава). И именно поради причината, която написах в скобите, за да "чуе" простакът /му прост/ какво му говориш - ти трябва да се поставиш на неговото ниво. Временно да излезеш от Зоната си на комфорт и да слезеш в неговата Зона на простотия. Стълбичката нагоре ли?! Отсичаш я! За да няма вероятност Простотията да се изкачи по нея и да замърси хармонично изградения Твой Свят.
Ще попитате как ще се върнем после тогава?!
Много лесно!
В Твоя си Свят има поне няколко споделящи, ако не самия ти свят, то поне възгледите ти и душевността ти, близки хора, Приятели, та дори и непознати нормални хора, всеки от които с радост ще ти подаде Ръка и ще те издърпа нагоре, ако жилавото тресавище на простотията се опита да те задуши в прегръдката си. Именно това е успокояващото в картинката: че в Твоя си Свят ти не си самодостатъчен, а допускаш и някого другиго, или както вече намекнах: има други нормални хора, които имат Своите си Светове, но се явяват наши съседи.
Съдеди по Свят
Не е ли готино заглавие за едно бъдещо разсъждение?!
И ето, че без да искам, плавно и несъзнателно дойдох до първопричината да напиша по-горното.
Ще се изненадате колко обикновена и прозаична е тя.
Както вече казах: за да "защитиш" себе си и/или други, живеещи в Твоя си Свят или Съседи по Свят, понякога се налага да слезеш до нивото на простака, който хвърля кал, защото не може да изгради свой собствен, хармониччен свят и да вкуси от удоволствието да живее в такъв.
От няколко дни аз /и не само/ "прескачам" така.
Искам да кажа, че често напускам Зоната на комфорт на Собствения си Свят и слизам на нивото на един Просташки Свят.
Вчера един за вас, проявявайки обикновен израз на воля, който дори може и да не забележите /освен графоманите/ ми причини технически ядове.
Оказа се, че не съм доизмислил (по-правилното е, че не съм очаквал такава тъпотия, но това не ме извинява за непрофесионализма) как да бъдат структурирани някои технологични усъвършенствания на блога ми, и когато някой от харесващите ме блогъри ме "отписа" (ако чете това - няма сми да се извинява или изпитва вина - аз дори не зная кой е, а и не е от значение) - при мен някои неща се скапаха.
Ето как едно такова обстоятелство не ме "принуждава" да погледна само чисто технологично на "проблема", а и фиософски, и довежда до тези ми (скучни за повечето, но съм казал, че в 50% пиша за себе си) океанословия.
Преди да започна да пиша това есе, се замислих какво е накарало този мой почитател да ме отпише?! Нима не е чел "творчеството" ми назад, за да си направи извода, че човек, който пише така (смея да си мисля, че не са лоши ДРАСканиците ми, особено някои), някак си не може да е простак по начало. В основата си. Че някак си нещо го кара осъзнато да бъде /временно/ такъв.
Самият факт не е от значение естествено - едни си отиват, други идват в Живота ни. Винаги е било така, така е и така ще бъде.
И, ако не ти става /поне един нюанс по-/ тъжно, че така се е получило... Че някой не те е разбрал... Че някой е останал разочарован от теб...
То явно Твоя и Неговия Свят не са били в един ръкав на пространствовремето и им е било писано да се разминат в имагинерната си същност и моментното си времесъществуване.


 


 

А по-долната е за теб, Ͻ! За разсънване. :))


 



Гласувай:
13
0


Вълнообразно


1. starforlife - Дано по-малко сериозни блогъри и най-вече Приятели тук,
10.09.2015 13:31
са станали свидетели на вчерашната простотия, която с Бло сътворихме.
Извиняваме се за това, но същевременно "предупреждаваме", че нямаме никакви спирачки да го правим и пак, и пак, и пак, ако обекта на простотията ни не спре да се подиграва с "имената" ни и ни замесва в какви ли не свои просташки фантасмагории и жалки опити за вменяване на лошо дирижирани от нея интриги, показващи както вече казах единствено духовната й и интелектуална пустота и липсата на нормален социален живот.

БЛАГОДАРИМ ЗА РАЗБИРАНЕТО!
----------------------------------------------

( Бло, позволих си да направя това "изявление" от името и на двама ни, защото ти си заета Дама и едва ли ще намериш времеви ресурс за това. Ако все пак /отново/ съм сгазил лука - то... накажи ме, ММ :))
цитирай
2. inf0rmant - На мен пък си ми е лесно. ;) Здра...
10.09.2015 22:36
На мен пък си ми е лесно. ;)
Здравей, как е хавата?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: starforlife
Категория: Лични дневници
Прочетен: 250622
Постинги: 179
Коментари: 1089
Гласове: 913
Архив