С мечти окрилени се раждаме,

с мечти окрилени летим,

а после се тежко израждаме -

и все назад ний вървим.

Прогрес като регрес,

в който истината губи си нишката,

всяко минало, утре и днес

дистопичен е сякаш процес.

Крилете променят цвета си –

вече черни, на гнило миришат,

и тъй томи се света ни -

гърдите му мрака ни дишат.

Но идва спасение чисто,

родено от родилката свята –

любовта –море-океан -

и туй е за нас пак тъгата.

Обгърнала вечно земята,

коренът фин у сърцата,

мощ и основа в душата –

животът ни – туй е тъгата.

Кръстът на Бога – светлината.

израждане, а кръстът на Бога е светлината. Стих-прозрение!!! Поздравявам те и да имаш прекрасна и вдъхновена нова седмица!

Имах предвид, че кръстът на Бога е светлината-тъга, която е е в някакъв смисъл образ на любовта. Накратко - че любовта и тъгата са тъждествени.

Благодаря ти за коментара, скъпи Младене! Желая и на теб хубава седмица!

Припомни ми един мой стих-миниатюра от юношеската ми възраст:

"Красотата е любов с тъгата -
миг в мига на залеза несбъднат.
Гдето тих - нечут от никой вятър
нежно поривите ти прегръща."